№ 4. ОПИСАНИЕ НА КОМАНДИТЕ В MS DOS

I. ПРАВИЛА ЗА ОПИСАНИЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМАНДИТЕ

1. Синтаксис на командите

При описание на командите от MS DOS ще използваме следните синтактични правила:

- С главни букви (само в учебника) са означени ключовите думи - имена на команди.

- С малки букви ще означаваме тези елементи от командите, които трябва да се заменят с конкретна информация. В много случаи тези елементи ще бъдат оградени с < и >.

- Елементите на командите, заградени в квадратни скоби ( [ и ] ), ще бъдат незадължителни.

- Вертикалната черта ( | ) ще разделя елементите, от които ще трябва да се въведе само един ( ON|OFF).

- Многоточието (...) ще използваме, за да означим, че даден елемент от командата може да се повтаря.

При така установените правила всички команди на MS DOS имат следния синтаксис:

< команда > [ <опции > ... ]

като обциите могат да бъдат:

- дисково устройство;

- път;

- име на файл;

- ключове;

- аргументи на програмата.

Редът на задаване на опциите е строго задължителен. Когато липсва някоя опция, MS DOS подразбира текущата й стойност или тази, която е била установена при началното зареждане на ОС.

За стартиране на външна команда или изпълним файл не от текущото дисково устройство и директория се налага пред командата да се зададе името на дисковото устройство и пътят до файла.

[d:] [< път >] < команда > [< опции >...]

С цел по-лесно усвояване на командите от тук нататък ще пишем синтаксиса им без да посочваме дисковото устройство и пътя.

2.Използване на командите

При задаване на конкретна команда са в сила следните общи правила:

- Всяка команда се задава на нов ред след покана от страна на MS DOS. Стандартната покана съдържа името на текущото дисково устройство, последвано от знака > и мигащ курсур ( А>_ ).

- Командата и опциите могат да се пишат или с главни, или с малки букви, или смесено.

- Командата и опциите задължително се разделят с някои от символите: запетая, интервал, :, ;, =.

- Командата започва да се изпълнява след натискане на клавиша <Enter>. В случай че набраният текст не съответства на команда от операционната система, системата ще го тълкува като име на изпълняем потребителски файл, ще го въведе от диска в оперативната памет и ще го стартира. Ако не открие търсения файл, ще получим съобщението:

А> Bad command or file name

A> _

което означава ‘Неправилна команда или име на файл’ и покана за въвеждане на нова команда.

- При работа с команди, които изискват ‘Press any key when ready’ (т.е. ‘Натиснете някакъв клавиш, когато сте готови’), трябва да се отговори с натискане на произволен клавиш.

- Действието на команда се прекъсва чрез едновременното натискане на <Ctrl> и <C>. Команди, които работят при интерактивен (диалогов) режим, при прекъсване изискват допълнително да се отговори с Y или N ( от Yes или No , т.е. Да или Не).

3. Пренасочване на информация от стандартните входни и изходни устройства

При стартиране на MS DOS стандартно входно устройство е клавиатурата, а стандартно изходно - мониторът. ОС предлага възможност за пренасочване на стандартния вход и изход. Пренасочването позволява на програмите да получават входни данни от източник, различен от стандартното входно устройство, както и да извеждат своите изходни данни на устройство, различно от стандартното изходно.

Стандартният вход (изход) може да бъде пренасочен към (от) файл или друго устройство посредством въвеждане на някои от параметрите >, >> и < в командния ред:

а) > [d:] [път] < име на файл > [.разширение].

С такава команда се създава специфицираният файл и цялата изходна информациия, която нормално се извежда на екрана, се помества в него.

б) >> [d:] [път] < име на файл > [.разширение].

С такава команда се отваря специфираният файл (ако не съществува се създава) и се позиционира така, че цялата изходна информация се добавя в края му.

в) < [d:] [път] < име на файл > [.разширение].

С такава команда специфираният файл става стандартно входно устройство и програмата получава от него вместо от клавиатурата цялата входна информация.

Примери:

1) С въвеждането на реда

А > DIR > PRN

изходът на командата DIR се пренасочва от екрана кум печатащото устройство. Така каталогът на дискетата, поставена в устройство а:, се отпечатва на хартия.

2) С въвеждането на реда

A > DIR > CATAL.TXT

изходът на командата DIR се насочва кум файл с име CATAL.TXT и каталогът на дискетите, поставена в устройство а:, се записва в посочения файл.

3) С въвеждането на командния ред

A > PROGRAM < INP1 > OUT1

По време на изпълнението си програмата PROGRAM получава входни данни от файла INP1, а резултатите от изпълнението и се записват във файла OUT1.

4) С въвеждането на реда

TYPE S1.TXT >> S.TXT

Файлът S1.TXT се записва в края на файла S.TXT.

Освен посоченото в примерите пренасочване на входните и изходните данни MS DOS позволява стандартния изход на една програма да бъде използван като стандартен вход на друга програма и т.н. По този начин няколко програми се съчленяват във верига. Указание за MS DO, че две или повече програми се съчленяват, е въвеждането на символа ‘|’ между имената им.

Пример: Ако програмата с име PODREDBA чете входни данни от стандартно входно устройство, подрежда ги по определен признак и ги извежда на стандартното изходно устройство, то с изпълнение на командния ред

A >DIR | PODREDBA

Ще изведе на екрана сортирани елементите на главната директория на дисково усройство а:. Цялата изходна информация, обработена от командата DIR, се предоставя на програмата PODREDBA, като стандартен вход.

II. КОМАНДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДИРЕКТОРИИТЕ

1. Извеждане съдържанието на директории

Всяка директория съхранява информация за името на текущото дисково устройство, името на директориятя, списък на файловете и поддиректориите, размера на всеки файл в байтове, дата и време на създаване на файловете или на последната им модификация и броя на оставщите свободни байтове върху диска. Достъп до тази информация се получава с командата DIR. Тя е вътрешна команда със слендия синтаксис:

DIR [d:] [ < път >] [< име на файл >] [/p] [/w]

Командата DIR показва списък от файловете и поддиректориите на посочената директория и допълнителна информация за тях. Ако са пропуснати някои от незадължителните елементи от синтаксиса, се взимат текущите им значения (по подразбиране). Ако липсва име на файл, се подразбира ‘всички файлове’.

Използват се ключовете:

/p - извеждане на информация по страници от 24 реда.

/w - извежда само имената на файловете и поддиректориите, но по 5 колони в ред.

Други ключове:

/а[[:]атрибути] - извежда само имената на онези файлове или директории, които притежават зададените атрибути:

- h - скрити файлове;

- s - системни файлове;

- d - директории;

- a - файлове, готови за архивиране;

- r - файлове само за четене.

Ако преди атрибута има занака минус (-) се разбира алтернативния критерии.

/о[[:]ред] - указва да се изведе сортирано съдържание на директориятя. Ако ключът се използва без реда, командата показва директориите по азбучен ред, следвани от файловете по азбучен ред.Параметърът ред може да приема следните стойности:

- n - в азбучен ред;

- -n - в обратен на азбучния ред;

- d - по дата и време (по-ранните са първи);

- - d - по-късните са първи;

- s - по размер (по-малките са първи);

- - s - по-големите са първи.

Ако липсват ключове, извеждането е непрекъснато. Може да се спира (пуска) с < Ctrl > и < s >.

Примери:

1) DIR

Предизвиква отпечатване върху екрана на реботната директория в момента. В случай, че тя е коренна директория, появява се например следното:

Volume in drive C is OS

Volume Serial Number is 204A-1BE7

Directory of C:\

PROGRA~1 <DIR> 01.01.99 2.24

ERROR TXT 157 01.01.99 9.12

WINDOWS <DIR> 01.01.99 18.21

MYDOCU~1 <DIR> 01.01.99 4.01

MYMUSI~1 <DIR> 01.01.99 1.19

GMOUSE <DIR> 01.01.99 1.25

CONFIG DOS 100 01.01.99 18.44

CONFIG SYS 100 01.01.99 6.32

AUTOEXEC NU4 0 01.01.99 10.17

OEMROM BIN 32 768 01.01.99 14.15

NETLOG TXT 6 233 01.01.99 6.30

SCANDISK LOG 14 037 350 16.01.03 0.55

COMMAND COM 93 890 01.01.99 22.22

AUTOEXEC DOS 93 01.01.99 18.43

AUTOEXEC BAK 93 01.01.99 18.20

CONFIG BAK 100 01.01.99 18.22

SETUPXLG TXT 223 01.01.99 19.43

WINDOW~1 BMK 63 01.01.99 5.14

IMAGE DAT 52 736 01.01.99 1.41

STHVCD55 <DIR> 01.01.99 3.08

KODAR <DIR> 01.01.99 16.11

MYDOCU~1 ZIP 605 879 01.01.99 16.18

AUTOEXEC BAT 218 01.01.99 12.13

BBBB TXT 0 16.01.03 16.23

17 file(s) 14 830 003 bytes

7 dir(s) 215 973 888 bytes free

Съобщението ‘Volume in drive C is OS’ показва, че името на дискa C е OS. ‘Directory of C:\’ означава, че се показва главната директория на диска C. В първата и втората колонка са отпечатани името и разширението на всеки файл; в третата - размерът му в байтове или < DIR > за поддиректориите; в четвъртата и петата - дата и час на създаването му. Накрая е отпечатано колко са файловетe и поддиректориите в директорията, колко е използваната и колко е свободната памет на диска.

Ако работната директория е някоя поддиректория, например директорията WINDOWS от горния пример, лесно се открива разликата по специалния вид на първите два файла:

Volume in drive C is OS

Volume Serial Number is 204A-1BE7

Directory of C:\WINDOWS

. <DIR> 01.01.99 18.21

.. <DIR> 01.01.99 18.21

ALLUSE~1 <DIR> 01.01.99 22.46

DESKTOP <DIR> 01.01.99 22.46

TEMP <DIR> 01.01.99 0.09

COMMAND <DIR> 01.01.99 0.47

....................................................

VCDISC INI 1 425 01.01.99 15.58

EXITTO~1 PIF 967 01.01.99 2.29

WB <DIR> 01.01.99 16.26

INFLXL~1 VXV 2 01.01.99 10.26

WININIT BAK 44 01.01.99 10.27

_DELIS32 INI 0 01.01.99 10.31

CCCC TXT 0 16.01.03 16.33

252 file(s) 62 738 014 bytes

30 dir(s) 215 834 624 bytes free

2) DIR *.*

Извежда всичките файлове от текущата директория в активното дисково устройство.

3) DIR b:

Действа аналогично, но за дисково устройство b:.

4) DIR *.PAS

Показва всички файлове с разширение на името .PAS от текущата директория на активното дисково устройство.

5) DIR ..

Извежда родителската директория на работната.

6) DIR S??.*

Отпечатва файловете с 1, 2 или 3 символа в името, първият от които е S, и с произволно разширение.

2.Създаване на директории

Нова директория с изключение на корена можем да създадем от всяка директория на дървото с помощта на команда MD (MKDIR).

Командата е вътрешна. Синтаксисът й е:

MD [d:] < път >

Командата MD създава най-много една нова поддиректория. Ако не се посочи дисковото устройство, подразбира се текущото. При задаване на път може да се използва пълният път или пътят от текущата директория надолу. Той не трябва да дублира име на файл или директория в същия път. Няма ограничение за броя на поддиректориите в дървото освен наличието на свободно място върху диска.

Примери:

1) MD KLAS.89

Създава подиректория на текущата директория с име KLAS.89.

2) MD b: \ ILIEV \ TEXT

Създава се нова директория TEXT върху дисково устройство b, която е поддиректория на директорията ILIEV.

3) MD ..\ VER.5

Създава се директория VER.5 в родителската на работната.

3. Смяна на работната директория

Ако сме забравили коя е работната директория или желаем да я сменим с друга, можем да използваме командата CD (CHDIR). Командата е вътрешна. Синтаксисът й е:

CD [d:] [ < път > ]

Когато не са зададени опции, т.е. зададена е само командата CD, MS DOS показва името на текущата директория. За да се смени работната директория с друга, е необходима поне една опция. Пътят се задава или от корена, или от текущата директория надолу.

Примери:

1) CD

Показва пълния път и името на текущата директория.

2) CD \

Сменя текущата директория с коренната.

3) CD ..

Работната директория става родителската на текущата.

4) CD b: \ KLASS.89 RAB

Работната директория става директорията RAB от дисково устройство b: с посочения път.

5) CD turbo3

Работната директория става директорията turbo3, надолу от текущата.

4. Унищожаване на директория

Всяка директория може да се унищожи, когато вече не е необходима. За целта се използва командата RD (RMDIR). Тя е вътршна. Синтаксисът й е:

RD [d:] < път >

С тази команда се унищожава последната директория от дадения път. Ако не е зададено дисково устройдтво, се подразбира активното в момента. При използването на тази команда трябва да се спазват следните три правила: Не може да се унищожи коренната директория; не може да се унищожи текущата директория; може да се унищожи само празна директория, т.е. такава, в която предварително са унищожени всички файлове или поддиректории.

Примери:

1) RD b: \ KLAS.98 \ DOC.1

Унищожава директорията DOC.1 от посоченото дисково устройдтво и път.

2) RD DATA

Унищожава директорията DATA, която е поддиректория на работната в работното дисково устройдтво.

Забележка: В MS DOS няма специална команда за преименуване на директория. Ако трябва да се смени името на директория, създава се нова и в нея се копира цялата информация от старата директория. След това в старата се унищожават всички файлове и поддиректории. Накрая от друга работна директория се задава команда RD за унищожаване на нежеланата директория.

5. Преглед на дървото от директории

MS DOS съхранява върху диска точния вид на дървото на директориите. За да получим тази информация, трябва да зададем команда TREE. Синтаксисът й е:

TREE [d:] [/F]

Командата е външна. От системня диск се въвежда файл TREE.COM и се показва във вид на пътища структурата на дървото. За всяка директория се разпечатват поддиректориите или NONE, ако няма поддиректории. Когато не е зададено дисково устройство, се поразбира текущото.

6. Задаване на път за търсене по дървото

Важна функция на MS DOS е изпълнението на програмни файлове. Такива файлове са например външните команди на MS DOS, файловете с разширение на името BAT, EXE и др. Когато трябва да се изпълни даден файл, се задава само името му без разширението, последвано евентуално от параметри.

Например, за да се изпълни командата TREE, трябва да се постави системният диск, който съдържа файла TREE.COM в съответното дисково устройство, и да се набере от клавиатурата TREE. ОС прочита файла TREE.COM от диска, зарежда го в оперативната памет и започва да го изпълнява.

В горната процедура има една важна особеност. За да изпълни външната команда или друг файл, MS DOS го търси само в работната директория и ако не го открие там, издава съобщението:

Bad command or file name.

Разбира се, можем предварително да сменим работната директория с тази, в която се намира исканият файл. Но това не винаги решава въпроса. По-удобно е да използваме командата PATH, за да посочим на ОС и други директории, откъдето да търси съответните файлове. Целесъобразно е в PATH да се посочи системната директория и (или) друга с често използвани файлове.

Синтаксисът й е:

PATH [d:] [< път >] [[d:] [ < път > ]...]

Командата е вътрешна. С тази команда описаните пътища се записват и помнят постоянно в специална част от ОП. В нея се съхранява и друга информация за работа на системата. Всеки път, когато трябва да изпълни даден файл, MS DOS го търси най-напред в текущата директория и ако не го открие там, проверява дали чрез PATH не са посочени други директории, в които още да го търси. При това търсенето е в последователността, в която директориите фигурират в PATH.

Всяка нова команда PATH отменя предишната. Когато липсват опции, MS DOS показва текущото съдържание на PATH. Отменянето на всички пътища за търсене става чрез PATH;.

Примери:

1) PATH

Показва текущото съдържание на PATH.

2) PATH b: \ ; a: \ ILIEV \ TEXT

Задава два пътя.

3) PATH;

Отменя всички пътища.

III. КОМАНДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФАЙЛОВЕТЕ. ФУНКЦИИ НА КОМАНДАТА COPY

1. Копиране на файлове

Това е една от главните функции на командата COPY. Синтаксисът й е:

COPY [d:][<път>]<име на файл> [d:][<път>][<име на файл>].

Командата е външна. Пише се на един ред.

Първата и спецификация [d:] [<път>] <име на файл> се отнася за оригиналния файл, а втората за копието му. В първата спецификация непременно се посочва поне един елемент, при това, ако участва името на дисковото устройство, задаването на път е задължително. Липсващите елементи се заместват от MS DOS по подразбиране с работните, а когато няма име на файл - с всички файлове от директорията. Спецификацията на копието трябва да се зададе явно, в противен случай неуказаните елементи се идентични със спецификацията на оригиналния файл.

Трябва да се има предвид, че не се допуска пълно съвпадане на двете спецификации. В този случай няма да се извърши копиране и ще се получи съобщение от ОС: File cannot be copied onto itself, т.е. ‘Файлът не може да се копира върху себе си’.

Името на файл в спецификациите може да се задава и с глобалните символи * и ?.

Примери (считаме, че работното дисково устройство е а):

1) COPY FIRST.PAS SECOND.PAS

Прави се копие на файла FIRST.PAS с име SECOND.PAS в работната директория. Ако файлът FIRST.PAS не е в избраната директория, MS DOS съобщава File not found, т.е. ‘файлът не е намерен’ и не изпълнява командата. При успешно копиране MS DOS отпечатва: 1file(s) copied, т.е. ‘1 файл е копиран’.

2) COPY PRIMER.EXE b:

Файлът PRIMER.EXE се копира под същото име в работната директория на дисково устройство b.

3) COPY a: > c:

Всички файлове от коренната директория на дисково устройство а се копират в работната директория на дисково устройство с.

4) COPY *.TXT *.DOC

Всички файлове с разширение TXT се копират също в работната директория със същите имена и ново разширение DOC.

5) COPY PROG1.BAS b:PROG.BAS

Файлът PROG1.BAS се дублира с име PROG.BAS в работната директория на дисково устройство b.

Трябва да се има предвид, че когато разполагаме с едно физическо дисково устройство и използваме за него две логически имена a: и b:, копирането ще налага всеки път да сменяме едната с другата дискета. MS DOS ни съобщава това чрез съобщението:

Insert diskette for drive b: and strike

any key when ready,

което се превежда като ‘Поставете дискета в дисково устройство b: и натиснете клавиш, когато сте готови’. Ако след това напишем dir a:, ще се появи подобно съобщение, но за устройство а:.

Подобна на COPY е командата XCOPY. Освен че копира файлове, XCOPY има възможности да копира директории, файловете от поддиректориите и дори цели дискети и директории. Синтаксисът й е:

XCOPY [d:][<път>]<име на файл> [d:][<път>][<име на файл>][/a][/m][/d:дата][/p][/s][/e][/v][/w]

Ключове:

- /а - копира само онези файлове, които имат архивен атрибут.

- /m - използва се заедно с ключа /а за копиране на файлове с архивен атрибут. Ключът /m нулира архивният бит.

- /d:дата - копира само онези файлове, които имат зададената или по-късна дата.

- /p - изисква подтвърждаване за копиране на всеки файл.

- /s - копира директориите и техните поддиректории, ако не са празни. Командата без този ключ указва да се копират само файловете от зададената директория.

- /е - копира поддиректориите, дори когато те са празни.

- /v - проверява дали копирането е коректно.

- /w - преди копирането на всеки файл изисква да се натисне произволен клавиш. Това дава възможност да се смени дискетата, върху която ще се копира.

Примери:

1) XCOPY a: c:\INFO /p/a/m

Копира архивираните файлове от дискетата в устройство а:, като архивният бит на файловете се променя. И изисква подтвърждаване за копирането на всеки файл.

2) XCOPY \PROG b: /e /s

Копира всички файлове и поддиректории (дори и да са празни) на директория PROG върху дискетата в устройство b:.

2. Обединяване на файлове

Команда COPY може в процеса на копиране да обединява няколко файла в един. Обикновено това се използва за текстови файлове. Синтаксисът й в този случай е:

COPY [специфик. на файл] [+[спец. на файл]... ] [спец. на файл]

В спецификацията на файла поне една от трие опции (дисково устройство, път и име на файл) е задължителен освен в последната спецификация. Допуска се и употреба на глобалните символи * и ?. С тази команда свързаните с + файлове се обединяват в един, посочен в последната спецификация. Ако последната спецификация липсва, подразбира се тази за първия файл на обединението.

Например:

COPY TEXT1.DOC+TEXT2.DOC TEXT.DOC

ще обедини файловете TEXT1.DOC и TEXT2.DOC от работната директория в нов файл TEXT.DOC от същата директория.

Вместо интервал като разделители могат да се използват и символите =, ;.

Чрез командата:

COPY A*.DOC+B c: RESULT.DOC

ще се обединят всички файлове от работната директория, чиито имена започват с А и имат разширение DOC, с файла В и резултатът ще се запише на дисково устройство с във файла RESULT.DOC.

3. Обмен на данни между периферни устройства

Чрез стандартните имена на периферните устройства и командата COPY прехвърлянето на информация от един носител на друг става подобно на обикновенно копиране на файлове.

Когато вместо спецификация на файл в команда COPY е използвано име на периферно устройство, то информацията постъпва (се извежда) от (към) него.

Примери:

1) COPY VICTORIA.TXT prn

Ще предизвика печат на файла VICTORIA.TXT върху хартия.

2) COPY AUTOEXEC.BAT CON

Ще отпечата файла AUTOEXEC.BAT върху екрана.

3) COPY con prn

Компютърът ще играе ролята на обикновена пишеща машина - това, което се набира на клавиатурата, ще се отпечатва по редове на принтера. За да завърши този процес, трябжа да се натисне F6 или <Ctrl> + <z> за край на файла. При това последните няколко символа могат да не се отпечатат, ако преди F6 не е натиснат <Enter>, тъй като информацията от клавиатурата постъпва във входен буфер и се извежда към принтера, или когато буферът се напълни, или когато се натисне <Enter> преди F6.

4. Създаване на файлове

Файловете могат да се създават по два начина - директно и програмно. Директното създаване става с помощта на специални помощни програми, наречени текстови редактори. За програмните файлове на алгоритмичните езици BASIC, PASCAL, FORTRAN и др. Съществуват и специализирани редактори към всеки транслатор.

Файл може да се създааде директно и чрез команда COPY. Например след подаване на командата:

COPY con rab.bat

MS DOS ще възприема следващите редове от клавиатурата (устройство con ), докато не натиснем клавиша F6 или <Ctrl> + <z>. Тези клавиши се тълкуват като край на текстовия файл, след което MS DOS ще създаде нов файл RAB.BAT в текущата директория, съдържащ въведените редове.

IV. ДРУГИ КОМАНДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФАЙЛОВЕ

1. Унищожаване на файлове

Ненужните файлове от диска могат да се унищожават лесно чрез вътрешните команди DEL или ERASE, които са синоними.

Синтаксисът на DEL е:

DEL [d:] [< път >] [< име на файл >][/p]

С тези команди се унищожава посочения файл (файлове). Трябва много да се внимава при употребата им.

Ключът /p изисква от потребителя подтвърждаване за изтриване на всеки файл.

Примери:

1) DEL ADRES.TXT - унищожава се посочения файл.

2) DEL V*.* - унищожават се всички файлове от работната директория, чиито имена започват с V.

3) DEL *.* - унищожават се всички файлове от работната директория. При тази команда MS DOS ще попита: Are you sure (Y/N)?, което значи: ‘Сигурни ли сте (да/не)?’, и ни подканва да преценим отново дали искаме да се изтрият всички посочени файлове.

Забележка: Ако след DEL получим отговор ‘Access denied’ (‘няма достъп’), това означава, че файлът е защитен от пряко изтриване чрез команда ATTRB. Ако желаем да го унищожим, трябва предварително да свалим тази защита.

2. Преименуване на файл

Името на файл или група файлове моге да се променя, без това да влияе на съдържанието му и на мястото на записване върху диска. Преименуването се постига чрез вътрешната команда REN (RENAME). Синтаксисът й е:

REN [d:] [< път >] < име на файл > < ново име на файл >

Посоченият файл получава ново име. Ако дисково устройство и път не са зададени, се подразбират текущите им стойности.

Забележка: Не се препоръчва преименуването на файлове от MS DOS, например FORMAT.COM, TREE.COM и др., тъй като някои от тях няма да могат да работят.

Примери:

1) REN A.PAS FIBON.PAS - сменя името на файла A.PAS с ново име FIBON.PAS.

2) REN *.DOC *.TXT - променя имената на всички файлове с разширение DOC с ново разширение TXT.

3. Отпечатване на текстови файлове

Съдържанието на даден файл от диска може да се види чрез TYPE, която е вътрешна. Синтаксиса й е:

TYPE [d:] [< път >] < име на файл >

Командата TYPE отпечатва на екрана съдържанието на файла. Ако не са дадени дисково устройство и път, се подразбират текущите. Името на файла в тази команда се задава точно. Не са позволени глобалните символи * и ?.

С използването на знака за преадресация >prn или при натиснат клавиш <Ctrl> и <PrtSc> може вместо на екрана файлът да се отпечата върху хартия. Трябва да се има предвид, че тази команда е предназначена за разпечатване на текстови файлове (т.е. символи с ASSCII-код), тъй като другите се съхраняват в пакетен вид. Така например чрез TYPE POL.BAS няма да можем да прочетем текста на Бейсиковата програма. На екрана ще се появят някои особени символи.

Примери:

1) TYPE TEXT-89.DOC - отпечатва на екрана текста на посочения файл.

2) TYPE TEXT-89.DOC > PRN - отпечатва същия файл на хартия.

4. Печат на файлове

Разпечатването на файлове върху външно устройство най-ефективно се извършва чрез команда PRINT. Не е необходимо да изчакваме PRINT да си свърши работата, а можем да работим успоредно с нея, стига да не използваме същото устройство. Синтаксисът й е:

PRINT [[d:] [< път >] [< име на файл >]...] [/p] [/t] [/c]

Командата е външна. Необходим е фаил PRINT.COM.

При първо задаване на командата MS DOS пита кое устройство се използва. Подразбиращо се е PRN, но може да бъде и: LPT1, LPT2, LPT3, aux, com1 или com2. При команда PRINT в ОП се отделят около 3КВ памет за организиране на опашка от файлове, които ще се разпечатват. Опашката може да съдържа до 10 файла с различни спецификации. В името на файл се допуска използването на глобалните символи * и ?.

Текущото състояние на опашката може да се провери, като зададем PRINT без параметри.

Ключът /p включва режим за добавяне на файлове към опашката, докато не се включи друг ключ.

Ключът /t води до изпразване на опашката и преустановяване на печатането след текущия файл.

С ключ /c се изключват файлове.

Например:

PRINT PR.1/p PR.4 PR.5 PR.2/c PR.3

ще предизвика добавяне към опашката на файловете PR.1, PR.4 и PR.5 и изключване на PR.2 и PR.3.

Забележка: Ако по време на печата не възникне грешка от файла (Invalid directory - ‘неправилна директория’, Bad command or file name - ‘неправилна команда или име на файл’ и др.), от устройството за печат (Printer error), препълване на опашката (Print queue is full) и др., командата PRINT ще ни уведоми, като в първия случай ще продължи да печата следващия файл от опашката.

5. Сравняване на файлове

Когато е необходимо да се провери идентичността на съдържанието на два файла с различни имена, можем да използваме командата COMP със следния синтаксис:

COMP [<специфик. на файл>] [<специфик. на файл>] [/l][/n=число][/c]

Командата е външна. Използва файл COMP.COM.

Тя сравнява файл (файлове) от първата спецификация с файл (файлове) от втората спецификация. Когато се задава без параметри, компютърът ще ни попита допълнително кой е първият и кой е вторият файл.

Сравняването се извършва, като последователно всички файлове от първата спецификация се сравнят символ по символ с тези от втората. За резултата от всяко сравняване MS DOS ни уведомява веднага.

Ключове:

/l - показва номерата на редовете,в които са установени разлики.

/n=число - указва да се сравняват само първите зададени с числото редове на всеки файл.

/с - указва сравнението да се извършва като се игнорира разликата между малки и големи букви.

Примери:

1) COMP

MS DOS ще попита най-напред за името на първия файл (Enter primary file name),а след това на втория (Enter 2^nd file name or drive it). При успешно сравняване се появява съобщението Files copmare ok - ‘Успешно сравняване на файловете’. След това MS DOS ще пита: ще сравняваме ли още файлове (Compare more files (Y/N)?). Изпълнението на командата завършва при отговор N (Не).

2) COMP a: b:

Сравнява всички файлове от текущите директории на дискови устройства a и b. Ако открие различия в два от сравняваните файла, например ST.PAS и NEW.PAS ще се появи съобщението:

Compare error at offset hhhhhhhh

ST.PAS=xx

NEW.PAS=yy

Тук hhhhhhhh са шестнадесетични цифри, показващи поредния номер на несъответстващия байт, а xx и yy са съответно шестнадесетично съдържание на байта в първия и във втория файл. Ако двата файла са с различни размери, MS DOS отпечатва Files are different size.

6. Защита на файлове

а) За да предотвратим случайно изтриване или промяна на важен за нас файл, достатъчно е да използваме команда ATTRIB. Синтаксисът й е:

ATTRIB [+r][-r][+a][-a][+s][-s][+h][-h] [d:][< път >]<име на файл>

Командата е външна. Използва файл ATTRIB.EXE.

Ключове:

- + - установява атрибута.

- - - изтрива атрибута.

- r - атрибут за запис.

- a - атрибут за архивиране.

- s - атрибут за системен файл.

- h - атрибут за скрит файл.

Ако липсват някой от елементите на спецификация на файла, се подрезбират текущите. Позволено е използването на глобалните символи * и ? в името на файла. Команда без ключове показва текущите атрибути на файла.

Примери:

1) ATTRIB +r *.DOC - всички файлове с разширение DOC стават достъпни само за четене, т.е. не могат да се променят.

2) ATTRIB *.* - показва атрибутите на всички файлове.

3) ATTRIB - показва атрибутите на всички файлове от текущата директория.

б) Друг начин да защитим важните за нас файлове е като създадем архивни копия. За целта можем да използваме външната команда BACKUP. Синтаксисът й е:

BACKUP [d:] [<път>][<име на файл>][/s][/m][/a][/f:размер] [/d:дата] [/t:час]

Ключове:

- /s - копира съдържанието и на всички поддиректории.

- /m - копира само онези файлове, които са променени след последното копиране и изключва атрибута за архивиране на непроменените файлове.

- /а - добавя копираните файлове към записаните архивни файлове на диск.

- /f:размер - форматира архивния диск в ъказания формат.

- /d:дата - копира само онези файлове, които са със зададената или по-късна дата.

- /t:час - копира само онези файлове, които са със зададения или по-късен час.

V. КОМАНДИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ДИСКОВЕ

1. Форматиране

Форматиране или инициализиране на дискове се прилага за нови дискове или вече използвани, но с ненужна информация. Всяко форматиране унищожава старото съдържание на диска (ако е имало), по определен начин разпределя дисковите повърхности на сектори и пътечки и подготвя диска за работа. Това става чрез командата FORMAT със следния синтаксис:

FORMAT [d:] [/s] [/b] [/v] [/1] [/8]

Командата е външна. Изисква файл FORMAT.COM. Тази команда зависи от конкретната версия на MS DOS.

Тя форматира дискети и твърди дискове. При форматирането повърхността на диска се разпределя на определен брой сектори и пътечки, които се запълвет с празни символи. Когато открие дефектни сектори MS DOS ги блокира и използването им по-нататък е невъзможно. В такъв случай общото количество работни сектори намалява.

Ако не се задава опцията [d:], ще се форматира дискът в активното дисково устройство. За предпочитане е винаги да се задава дисковото устройство, за да не се форматира по погрешка твърдия диск.

При тази команда се използват следните ключове:

/s - Показва, че върху форматирания диск ще се запише ядрото на MS DOS заедно с файла COMMAND.COM.

/v - Дава се възможност след форматирането да зададем име на диска, за което ОС ще ни осведоми допълнително.

Следващите ключове се отнасят само за дискети.

/b - С този ключ се оставя необходимото свободно място в първите няколко пътечки, където по-късно може чрез командата SYS да се запише необходимата ни версия на MS DOS.

/1 - Използва се за едностранни дискове.

/8 - Използват се само по 8 сектора на пътечка.

Когато не са използвани ключове, MS DOS по подразбиране счита, че дискът ще бъде двустранен, 9-секторен и с 40 пътечки, т.е. общо 720 сектора.

Примери:

1) FORMAT - ще форматира диска в текущото дисково усройство като работен.

2) FORMAT b: - като в пример 1), но за дисково усройство b.

3) FORMAT /s - като в пример 1), но дискът ще е системен.

4) FORMAT /b - като в пример 3), но ще остави място за системата.

5) FORMAT b:/s/v - като в пример 2), но дискът ще е системен и трябва да му се зададе етикет.

Във всички случаи (без форматиране на твърд диск) се появява съобщението:

Insert new diskette for drive b:

and strike ENTER when ready

т.е. ‘Поставете нова дискета в дисково устройство b: и натиснете <ENTER>, когато сте готови. След това се изписва Formatting… и форматирането започва. Когато дискът е форматиран, MS DOS извежда на същия ред Format complete и на следващия ред (при ключ /s) System transferred (‘системата е прехвърлена’). След това (ако има ключ /v) отпечатва покана да се въведе име на диска - Volume label (11 characters, ENTER for none)?. После се отпечатва отчет за цялата дискова памет, за дефектните и части, за заетата от системните файлове дискова памет и паметта, достъпна за потребителски файлове. Например:

362496 bytes total disk space

23552 bytes in bad sectors

60192 bytes used by system

278752 bytes available on disk

Накрая MS DOS извежда съобщението Format another (Y/N); - ‘Друго форматиране (Да/Не)?’ и за да завършим, натискаме N (Не).

2. Копиране на MS DOS

Както знаем, самата ОС се съдържа в два “невидими” файла (P16BIO.COM и P16DOS.COM) и в командния процесор COMMAND.COM. Те трябва да са разположени винаги в първите 3 пътечки на диска и обхващат около 60КВ памет в зависимост от версията на MS DOS. Диск, който съдържа тези файлове, е самозареждащ се (системен), а такъв, който ги няма , се нарича работен или несистемен. Веднага след форматиране на диска трябва да знаем какъв тип ще бъде той. MS DOS може да бъде винаги прехвърлен чрез ключа /s на команда FORMAT, но може да бъде записан там и по-късно, стига да е оставено място с ключа /b при форматирането. Запис на MS DOS може естествено да стане и върху празен форматиран диск. Това се реализира с помощта на командата SYS. Синтаксисът й е:

SYS d:

Командата е външна и работи с файл SYS.COM.

Тази команда служи за записване на част от ядрото на MS DOS от активното дисково устройство, в което трябва да има системен диск, към дисковото устройство, посочено в нея. За да може посоченият диск да се използва като системен, е необходимо допълнително да се копира и файлът COMMAND.COM. Това командата SYS не изпълнява. Когато разполагаме с едно дисково устройство, след същата команда MS DOS ще ни подкани да извадим или сложим необходимата дискета. Ако дискът вече е бил използван и има стара версия, тогава обновяването ще се извърши също чрез командата SYS без проблеми и без да се изтрият другите му файлове.

Пример:

a>SYS b: - записва системните файлове от дисково устройство а: на диска в дисково устройство b:. Ако дискът в дисково устройство а: не е системен, то MS DOS ще ни подкани да го сменим със системен - Insert System disk in drive a: and strike any key when ready.

3. Проверка и смяна името на диск

Всеки диск може да има собствено име, поставено от потребителя. То се състои от 0 до 11 символа. Чрез командата VOL във всеки момент можем да разберем с коя дискета или диск работим. Синтаксисът й е:

VOL [d:]

Командата е вътрешна и показва името на диска. Ако опцията липсва, се подразбира активното дисково устройство в момента. Появява се например съобщението: Volume in drive a: is PRELIW, т.е. ‘Томът в дисково устройство а: е PRELIW’. Когато няма име, се получава съобщение от вида: Volume in drive a: has no label, т.е. ‘Томът в дисково устройство а: няма етикет (име)’.

Името на диска може да се зададе още при форматирането му чрез команда FORMAT /v. По-късно при нужда името може да се смени чрез командата LABEL. Синтаксисът на тази команда е:

LABEL [d:][< име на том >]

Тя е външна. Обръща се към файл LABEL.EXE. Служи за задаване на ново име на тома в посоченото дисково устройство. Ако не е зададено име, ще получим покана да зададем ново име - Volume label (11 characters, ENTER for none)?. Ако отговорим само с <ENTER> , командата ще ни попита дали да унищожим старото име Delete current volume label (Y/N)? и ще изпълни нарежданията ни според отговора Y или N (да/не).

Примери:

1) LABEL DISK#17 - задава ново име DISK#17 в подразбиращото се дисково устройство.

2) LABEL b: PASCAL - задава име PASCAL на диска в дисково устройство b:.

VI. КОМАНДИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ДИСКЕТИ

1. Копиране на дискети

Идентично копие на една дискета върху друга може да се получи чрез командата DISKCOPY. Синтаксисът й е:

DISKCOPY [d:] [d:] [/v]

Командата е външна. Не действа за твърди дискове. Използва файл DISKCOPY.COM.

С нея се извършва точно копиране на информацията от първата дискета върху втората. Втората дискета може да не е форматирана предварително.

Ключът /v проверява правилността на копирането.

Копирането може да се извърши с едно или с две дискови устройства.

а) Копиране с две различни дискови устройства, активното с име а:, а другото с име b:.

Поставяме диска, съдържащ файла DISKCOPY.COM в активното дисково устройство и набираме:

DISKCOPY а: b:

След като се натисне <ENTER> и се зареди файлът DISKCOPY.COM, MS DOS ще ни подскаже да поставим оригиналния диск в дисково устройство а: - Insert source diskette in drive a:, а този, който ще съдържа копието - в дисково устройство b: - Insert target diskette in drive b:.

След завършването на копирането на екрана се отпечатва Copy another (Y/N)? - ‘Друго копиране (Да/Не)?’ и, за да завърши изпълнението на командата, трябва да въведем N (Не).

б) Копиране с едно дисково устройство. Можем да го именуваме с едно или с две различни имена, от които второто ще бъде фиктивно и програмата ще се обръща пак към същото дисково устройство.

Нека дисковото ни устройство има име а:. Чрез някоя от командите DISKCOPY или а: > DISKCOPY а: b: MS DOS дава на същото дисково устройство и името b:, прочита програмата DISKCOPY от системния диск и ни подканва последователно да сменяме дисковете. При това source е означение за оригинала, а target за - копието.

2. Сравняване на дискети

Когато се налага да установим дали две дискети са идентични, можем да използваме команда DISKCOMP. Синтаксисът й е:

DISKCOMP <d:> <d:>

Командата е външна. Използва файл DISKCOMP.COM и сравнява две цели дискети по пътекчки и сектори. Ако открие различие, съобщава номера на сектора и пистата. Както и другите команди, тази команда при работа с едно дисково устройство ще ни подканва със следните съобщения да подменяме дисковете в него:

Insert first diskette in drive d: and strike

any key when ready

Insert second diskette in drive d: and strike

any key when ready

Тук first означава първи, а second - втори.

След завършване на сравняването се отпечатва: Diskettes compare ok - ‘Успешно сравняване’. Накрая се задава въпросът: Compare more diskettes (Y/N)? (Друго сравняване (Да/Не)?) и за да завърши изпълнението на командата, трябва да въведем N (Не).

Примери:

1) DISKCOMP a: b: - Сравнява съдържанието на диска в дисково устройство а: със съдържанието на диска в дисково устройство b:.

2) DISKCOMP a: a: - Сравнява съдържанието на диска в дисково устройство а: със съдържанието на друг диск, поставен в същото дисково устройство.

VII. КОМАНДИ ЗА НАСТРОЙКА НА РАБОТНАТА СРЕДА

MS DOS има различни възможности за управление на компютъра, оперативната памет и включените към тях периферни устройстве. Управлението се осъществява, като се установят определени значения за голям брой специални параметри, с които се задава конкретната операционна среда. Част от тези параметри се задават при всяко стартиране на MS DOS и не могат да се променят да края на работата на компютъра. Останалите параметри обаче могат да се следят и променят многократно и по време на работа.

1. Изчистване на екрана

За това е предназначена команда CLS без параметри. Командата е вътрешна. След изчистване на екрана в горния му ляв ъгъл се появява системното съобщение А > и мигащ маркер.

2. Задаване на текущо време

Чрез задаване на реални дата и време се документират всички файлове, създадени или променени след това. Веднага след включването на компютъра заработва вътрешният му часовник, който показва винаги едни и същи (подразбиращи се) дати и време. Чрез командите: DATE и TIME може да се проверяват и сменят текущите им стойности. Датата се настройва чрез DATE. Синтаксисът й е:

DATE [<дд> - <мм> - <гг>[гг]]

Командата е вътрешна. Когато се използва без параметри, MS DOS показва текущата дата, какъв ден от седмицата е и чака да се въведе нова дата. Например:

А> DATE

Current date is Tue 21.01.2003

Enter new date:

(т.е. ‘Текущата дата е Вторник 21.01.2003г. Въведете нова дата:’).

За нова дата е достатъчно да се наберат по една или две цифри съответно за деня, месеца и годината, разделени с тире (-) или точка (.), и да се натисне <ENTER>.

Има и друг начин да зададем датата - непосредствено след името на командата да запишем новите значения:

DATE 21-1-03.

При това веднага се проверява дали дадените значения отговарят на реална дата от календара. При невалидна дата (30-2-03), MS DOS съобщава: Invalid date и чака нова дата.

Аналогично работи и команда TIME. Синтаксисът й е:

TIME [<чч> [: <мм> [: <сс> [. <ст.ст.>]]]]

Командата е вътрешна. Показва или настройва часовете, минутите, секундите и стотните. Не е задължително да се задават всички, но разделителите помежду им не могат да се пропускат. Ако зададем команда без параметри, се показва текущото време, като при желание може да се въведе ново.

Примери:

1) TIME

2) TIME 17

3) TIME 15:26

4) TIME 8:55:18.16

При грешка се появява съобщението: Invalid time и покана за ново въвеждане.

3. Смяна на системното съобщение

Системното съобщение, с което MS DOS подканва да се зададе поредната команда, е също един от параметрите, които потребителят може да промени. Това може да стане, като се използва вътрешната команда PROMPT. Синтаксисът й е:

PROMPT [<текст>]

Стандартното съобщение се състои от името на активното дисково устройство и знака >, например А> _. Към него можем да се върнем винаги чрез PROMPT без параметри.

Когато зададем PROMPT, последвано от някакъв текст, символите на текста ще определят ново системно съобщение. Например командата:

PROMPT Математическа гимназия:

ще промени текста, с който компютърът ни подканва и Математическа гимназия:_ ще се появява всеки път вместо стандартното съобщение.

В текста след PROMPT могат да се записват до 130 знака. При това някои комбинации от символи се тълкуват от MS DOS по специален начин, така че да се извлича информация за текущото състояние на системата. Част от тези специални кодове и значенията им са:

$d - текуща дата.

$t - текущо време.

$n - име на активното дисково устройство.

$p - пълно име на работната директория.

$v - номер на версията.

$_ - преход на следващия ред.

$q - символ за равенство =.

$b - символ :.

$& - символ $.

$1 - символ <.

$g - символ>.

Примери:

1) PROMPT Готов съм за работа!

Вместо стандартното съобщение за готовностА>_ ще се отпечатва Готов съм за работа!_.

2) PROMPT Часът е $t $_ $p $g

Ще се появи например следното съобщение на два реда:

Часът е 11:23:34.45

C:\PASCAL>

Като часът и текущата директория естествено ще се променят.

3) PROMPT $n $g

Равносилно е на PROMPT, т.е. на стандартното съобщение.

4. Проверка на версията

При стартиране на MS DOS в ОП се зарежда някоя от версиите на операционната система, например 2.10, 3.10, 3.30 и др. MS DOS помни номера на версията си, който може да провери чрез команда VER без параметри. Командата е вътрешна и показва номера на текущата версия на MS DOS.

Тя е необходима, защото някои програмни продукти работят само с точно определени версии на MS DOS.