I. ЛОКАЛНИ МРЕЖИ

 

 

1. Дефиниции

 

- локална мрежа - група от персонални компютри, разположени така, че да обменят информация и да ползват общи ресурси. (Ресурс - ползва се дисково пространство, CD-ROM, принтер).

- възел (node) - всяка станция, терминал, компютър или др. устройство свързано към локалната мрежа.

- протокол - формална съвкупност от правила, определяща формата и последователността при обмен на информацията в компютърна мрежа.

- сесия (session) - обмен на информация между две устройства в комуникационна среда.

- сървър - свързан към мрежата компютър, чиито ресурси се използват от други компютри.

Може да има: Print Server, Web Server, Disk Server - предоставя дисковото си пространство на други компютри.

- конфликт (колизия) collision - едновременен опит на няколко станции да предоставят информация по кабел, водещ до изопъчаване на данните.

- трафик - обема на информацията, преминаваща по информационен канал.

 

2. Хардуерни компоненти на локалната мрежа

 

а) PC

б) Мрежов адаптер или LAN карта (мрежова карта) - управляващо устсройство, което осъществява физическа връзка между възлите в мрежата и изпълнява процедури по транспорта на данните. Мрежовия адаптер облекчава работата на процесора. От него зависят основните възможности на хардуера на локалната мрежа:

- методи за достъп;

- скорост на предаването 10 Mbps, 100 Mbps;

- максимално разстояние между възлите (от мрежовия адаптер зависи на какво разстояние трябва да бъдат компютрите);

- адресиране на възлите;

- размер на приеманите / предаваните пакети от данни;

- възможности за междумрежови връзки.

в) кабели

- коаксиален кабел - състои се от меден проводник и няколко слоя за защита (екраниране). Има два вида коаксиален кабел - 0,5” и 0,25”.

- усукана двойка проводници УДП (UTP) - Състой се от две до хиляди двойки проводници със съответни изолации. Позволяват по-голяма скорост на предаване на информацията.

- оптичен кабел - състои се от сноп стъклени нишки. Информацията се предава чрез лазарен или светлинен лъч. Позволява най-голяма скорост на предаване на информацията, но са и най-скъпи.

г) свързващи елементи:

- накрайник.

- тетка (T-connector).

- муфа (B-connector).

- тапа (Terminator).

 

3. Софтуерни компоненти на ЛМ

 

а) приложно-програмно осигуряване.

б) системно - програмно осигуряване - основна част е мрежовата операционна система.

 

4. Потребители. Права на достъп до информацията

 

а) потребител - всеки който има право да работи с ресурси на ЛМ се нарича потребител. На всеки потребител се дава предварително уникално потребителско име или парола. За да започне работа всеки потребител трябва да се идентефицира. Това става като се използва командата:

 

Login (Logon)

- Username:

- Password:

 

Като завърши работа всеки потребител трябва да излезе чрез Logout (Logoff).

На всеки потребител се предоставят определени права. Правата в текстовите системи се характеризират с една буква.

 

- r - право за четене.

- w - право за модифициране, създаване, редактиране.

- x - право за изпълнение.

- d - файлова директория.

б) група потребители - с цел минимизиране ресурсите на ЛМ се създава група потребители на които се предоставят общи групови права. Всеки член на групата онаследява груповите права като запазва индивидуалните си права.

в) групов администратор - отговаря за цялостта на информацията в групата и работоспособността на файловете. Може да включва или изключва потребители от групата. Не може да променя индивидуалните права на потребителя.

г) системен администратор - отговаря за работоспособността на цялата локална мрежа. Може да включва или изключва потребителя. Да създава или отменя групи. Да назначава групови администратори и т. н. Не може да променя индивидуалните права на потребителя.

 

5. Слоеве на ЛМ

 

Международната организация по стандартизация (ISO) е разработила модел OSI (Open System Interface) определящ слоевете на локалната мрежа.

OSI модела е седем слоен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1) физически слой - дефинира електрическите и механични характеристики на мрежата.

2) канален - определя метода за достъп на общата физическа съобщителна среда.

3) мрежов - осигурява средства за поддържане, прекъсване, създаване на мрежови връзки.

4) транспортен - осигурява цялостта на данните и предаването им между сесиините слоеве.

5) сесиен - осигурява сесийна връзка между две системи, станции и се грижи за правилна връзка между тях.

6) представителен - преобразува данните за използване от най-горния слой.

7) приложен - осигурява функции, свързани с крайния потребител и използваните от него приложения. Хоризонталните връзки в схемата се наричат протоколи, а вертикалните интерфейс. Има няколко международни стандарта за достъп до среда в ЛМ, одобрени от ISO. Имат кодови наименования, но общата им част е:

 

IEEE 802.3 Ethernet

IEEE 802.4 Token Bas

IEEE 802.5 Token Ring

IEEE 802.6 MAN (градски мрежи)